16 ago 2006, 11:46

Поисках

  Poesía
897 0 12

Поисках сам да бъда на земята,
със мислите си да се събера.
И всичко, що ми се върти в главата,
във ред  да мога аз да подредя.

Поисках в мене да са главни,
приятелството, щастието, любовта.
След тях да бъдат мислите забавни,
до тях, дългът и смелостта.

От мен поисках да си идат,
омразата, тъгата, завистта.
Не искам повече да видя
надменност, болка от смъртта.

Поисках другите да имат,
във себе си частичка доброта.
Без злоба във душата да живеят,
със чувство свято - Любовта!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поиска другите да вземат,
    за себе си от твойта доброта.
    Без злоба те в душата да живеят,
    и с най-свято чувство - Любовта!

    Браво- от мен много по 6!!!
    С много усмивки
    Веси
  • Много е хубаво!Поздрав!
  • Радвам се, че ви хареса моят стих!!!
    Благодаря ви!!!
    Желая ви приятна вечер!!!
  • Ти пожела за себе си тези неща
    и те се случиха както ги поиска.
    От онзи,другия сега няма и следа
    о,как добър и истински си днеска.

    Но аз съзирам нещо още по-прекрасно
    и то ми дава сила и вяра във живота.
    Със своя стих ти казваш много ясно
    на къде за всекиго е вярната посока.

    Поздрав Христо,прекрасен стих.
    Една усмивка моя днес ти подарих.
  • целият си изтъкан от добро, Христо!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...