16.08.2006 г., 11:46

Поисках

893 0 12

Поисках сам да бъда на земята,
със мислите си да се събера.
И всичко, що ми се върти в главата,
във ред  да мога аз да подредя.

Поисках в мене да са главни,
приятелството, щастието, любовта.
След тях да бъдат мислите забавни,
до тях, дългът и смелостта.

От мен поисках да си идат,
омразата, тъгата, завистта.
Не искам повече да видя
надменност, болка от смъртта.

Поисках другите да имат,
във себе си частичка доброта.
Без злоба във душата да живеят,
със чувство свято - Любовта!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поиска другите да вземат,
    за себе си от твойта доброта.
    Без злоба те в душата да живеят,
    и с най-свято чувство - Любовта!

    Браво- от мен много по 6!!!
    С много усмивки
    Веси
  • Много е хубаво!Поздрав!
  • Радвам се, че ви хареса моят стих!!!
    Благодаря ви!!!
    Желая ви приятна вечер!!!
  • Ти пожела за себе си тези неща
    и те се случиха както ги поиска.
    От онзи,другия сега няма и следа
    о,как добър и истински си днеска.

    Но аз съзирам нещо още по-прекрасно
    и то ми дава сила и вяра във живота.
    Със своя стих ти казваш много ясно
    на къде за всекиго е вярната посока.

    Поздрав Христо,прекрасен стих.
    Една усмивка моя днес ти подарих.
  • целият си изтъкан от добро, Христо!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...