Aug 16, 2006, 11:46 AM

Поисках

  Poetry
898 0 12

Поисках сам да бъда на земята,
със мислите си да се събера.
И всичко, що ми се върти в главата,
във ред  да мога аз да подредя.

Поисках в мене да са главни,
приятелството, щастието, любовта.
След тях да бъдат мислите забавни,
до тях, дългът и смелостта.

От мен поисках да си идат,
омразата, тъгата, завистта.
Не искам повече да видя
надменност, болка от смъртта.

Поисках другите да имат,
във себе си частичка доброта.
Без злоба във душата да живеят,
със чувство свято - Любовта!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поиска другите да вземат,
    за себе си от твойта доброта.
    Без злоба те в душата да живеят,
    и с най-свято чувство - Любовта!

    Браво- от мен много по 6!!!
    С много усмивки
    Веси
  • Много е хубаво!Поздрав!
  • Радвам се, че ви хареса моят стих!!!
    Благодаря ви!!!
    Желая ви приятна вечер!!!
  • Ти пожела за себе си тези неща
    и те се случиха както ги поиска.
    От онзи,другия сега няма и следа
    о,как добър и истински си днеска.

    Но аз съзирам нещо още по-прекрасно
    и то ми дава сила и вяра във живота.
    Със своя стих ти казваш много ясно
    на къде за всекиго е вярната посока.

    Поздрав Христо,прекрасен стих.
    Една усмивка моя днес ти подарих.
  • целият си изтъкан от добро, Христо!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...