6 sept 2007, 8:45

Поисках

  Poesía
934 0 10

Поисках да се раждам с утрото,

с усмивка да посрещам всеки ден -

така ме посъветва скъп приятел.

Опитах се, но опита остана злополучен,

а може би забравила съм как се прави?

 

Поисках да съм себе си,

но външни сили май… са ме обсебили.

И всеки път, когато се изправям

срещу себе си, се спъвам в нечии идеи,

а моя свят остава заключен между тях.

 

Поисках, и донякъде успях!

Но както случва се – живот без план.

На пътя ми зейна поредната пропаст -

на пътя ми застана алчността.

 

Поисках да съм дъжд през юли.

Но с последна капчица вода,

тъй, както често става в битието,

да, чашата на истината веч преля…

 

Поисках да съм буен водопад

на остров някъде, отвъд… земята.

Където злобата човешка не протяга своята закостеняла страст

и алчността човешка се разбива с трясък…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...