Поисках
Поисках да се раждам с утрото,
с усмивка да посрещам всеки ден -
така ме посъветва скъп приятел.
Опитах се, но опита остана злополучен,
а може би забравила съм как се прави?
Поисках да съм себе си,
но външни сили май… са ме обсебили.
И всеки път, когато се изправям
срещу себе си, се спъвам в нечии идеи,
а моя свят остава заключен между тях.
Поисках, и донякъде успях!
Но както случва се – живот без план.
На пътя ми зейна поредната пропаст -
на пътя ми застана алчността.
Поисках да съм дъжд през юли.
Но с последна капчица вода,
тъй, както често става в битието,
да, чашата на истината веч преля…
Поисках да съм буен водопад
на остров някъде, отвъд… земята.
Където злобата човешка не протяга своята закостеняла страст
и алчността човешка се разбива с трясък…
© Нели All rights reserved.
