защото не достигнах върховете си
и слънцето не можех да усетя,
а ти го носиш още. Във сърцето си.
А аз поисках просто да ме видиш,
защото не докосна с пръсти вятъра
и още без прохлада морен скиташ,
а аз го приютих. И ти го давам.
И с поглед укротих за миг стихиите,
които се изпречват пред очите ти,
преборих бури, за да имаш вятъра,
но слънцето... така и не достигнах.
© Эоя Михова Todos los derechos reservados