18 июн. 2008 г., 06:49

Поисках

1K 0 6
                    А аз поисках просто да те видя,

                    защото не достигнах върховете си

                    и слънцето не можех да усетя,

                    а ти го носиш още. Във сърцето си.

                    А аз поисках просто да ме видиш,

                    защото не докосна с пръсти вятъра

                    и още без прохлада морен скиташ,

                    а аз го приютих. И ти го давам.

                    И с поглед укротих за миг стихиите,

                    които се изпречват пред очите ти,

                    преборих бури, за да имаш вятъра,

                    но слънцето... така и не достигнах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...