6 sept 2006, 23:54

Поисках кожата си да сменя

  Poesía
825 0 13
Поисках кожата си да сменя,
тъй както стара, бялата луна
разголва се без срам, сред нощ.
Поисках болката да съблека,
като бельо на блудстваща жена.
А кръглоликата старица,
като побеляла, като злобна нощна птица,
се подпря на близкия комин,
и в мен се взря със присмех -
объркан в себе си,
изгубен сред цигарен дим,
предателят във мен виси, обесен...
... Но ти не си... не си мисли,
че съм успял... че съм предал...
Не, недей! Млъкни... не си,
не си ми съдник, съвест!
Как близка е луната!
Обсипана със дрипави петна
на всичките ми страхове.
Протягам си ръката
и опипвам обгорелите си ръбове,
раните, опънати като платна -
рекламни, градските билбордове...
...Лъскави лица...
Маски без лица...
Липсват им очи...
В душата ми дими...
Музика гърми в стъпки от неон.
Но тази стръв и тежко бреме
ще може чист да ми отнеме
смелостта и волята и добротата.
Душата ми - пулсиращ в тъмнина фотон,
вибриращ лъч... и капе жлъч,
отвътре ме изгаря.
Не искам вече клисавата слава
на продънени гробове,
портфейлите, издуващи джобове -
кукумявки и скотове!
Не мога да съм друг, освен такъв...
... човек, а може глупав...
Пешком стихът ми се роди,
така и ще заспи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Душата ми - пулсиращ в тъмнина фотон,
    вибриращ лъч... и капе жлъч,
    отвътре ме изгаря.

    Браво!!1Прекрасен стих!
  • Благодаря ви!!! Пиша каквото чувствам и мисля, Гери. Не искам да причинявам болка! За мен писането е начин да се освободя от болката!
    Поздрави на всички!
  • Не се променяй,моля те!
  • Хубав стих, Вестин, харесвам как пишеш!
  • Хубав стих Вестин.
    Прекрасно твориш.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...