6.09.2006 г., 23:54 ч.
Поисках кожата си да сменя
Поисках кожата си да сменя,
тъй както стара, бялата луна
разголва се без срам, сред нощ.
Поисках болката да съблека,
като бельо на блудстваща жена.
А кръглоликата старица,
като побеляла, като злобна нощна птица,
се подпря на близкия комин,
и в мен се взря със присмех -
объркан в себе си,
изгубен сред цигарен дим,
предателят във мен виси, обесен...
... Но ти не си... не си мисли,
че съм успял... че съм предал...
Не, недей! Млъкни... не си,
не си ми съдник, съвест!
Как близка е луната!
Обсипана със дрипави петна
на всичките ми страхове.
Протягам си ръката
и опипвам обгорелите си ръбове,
раните, опънати като платна -
рекламни, градските билбордове...
...Лъскави лица...
Маски без лица...
Липсват им очи...
В душата ми дими...
Музика гърми в стъпки от неон.
Но тази стръв и тежко бреме
ще може чист да ми отнеме
смелостта и волята и добротата.
Душата ми - пулсиращ в тъмнина фотон,
вибриращ лъч... и капе жлъч,
отвътре ме изгаря.
Не искам вече клисавата слава
на продънени гробове,
портфейлите, издуващи джобове -
кукумявки и скотове!
Не мога да съм друг, освен такъв...
... човек, а може глупав...
Пешком стихът ми се роди,
така и ще заспи.
тъй както стара, бялата луна
разголва се без срам, сред нощ.
Поисках болката да съблека,
като бельо на блудстваща жена.
А кръглоликата старица,
като побеляла, като злобна нощна птица,
се подпря на близкия комин,
и в мен се взря със присмех -
объркан в себе си,
изгубен сред цигарен дим,
предателят във мен виси, обесен...
... Но ти не си... не си мисли,
че съм успял... че съм предал...
Не, недей! Млъкни... не си,
не си ми съдник, съвест!
Как близка е луната!
Обсипана със дрипави петна
на всичките ми страхове.
Протягам си ръката
и опипвам обгорелите си ръбове,
раните, опънати като платна -
рекламни, градските билбордове...
...Лъскави лица...
Маски без лица...
Липсват им очи...
В душата ми дими...
Музика гърми в стъпки от неон.
Но тази стръв и тежко бреме
ще може чист да ми отнеме
смелостта и волята и добротата.
Душата ми - пулсиращ в тъмнина фотон,
вибриращ лъч... и капе жлъч,
отвътре ме изгаря.
Не искам вече клисавата слава
на продънени гробове,
портфейлите, издуващи джобове -
кукумявки и скотове!
Не мога да съм друг, освен такъв...
... човек, а може глупав...
Пешком стихът ми се роди,
така и ще заспи.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ви!!! Пиша каквото чувствам и мисля, Гери. Не искам да причинявам болка!
За мен писането е начин да се освободя от болката!
Поздрави на всички! -
Не се променяй,моля те!
-
Хубав стих, Вестин, харесвам как пишеш!
-
Хубав стих Вестин.
Прекрасно твориш.
Поздрав и усмивка. -
Поздравления, Вестине! Много силен е стиха ти...
-
Стиховете ти са като ония куршуми с изместения център на тежестта, дето не им стига само да те пронижат,а ти разбиват всички вътрешности...
-
трудно ми е да го разбера този стих. объркан ми се струва. започва по един начин - и като форма, и като смисъл, и като ритъм, а завършва съвсем по друг. може би трябва да го прочета още няколко пъти.
-
Поздрав и от мен!!!
Силен стих!!!
И остани такъв какъвто си!!! -
Не мога да съм друг, освен такъв...
... човек...
Не се променяй - бъди себе си - човек, но и човечен! Поздрав, Митко!
-
Поздравления Вестин!
Много силен е стихът ти и тъжен!
Хареса ми! -
Много хубав стих!Поздравления и от мен!Хенри
-
"От време на време, приблизително на всеки сто години, на най-неочаквани места се появяват нажежени вулкани, които страдат от собствената си лава."
Драган Йованович Данилов
Поздрав от мен, бъди себе си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
вибриращ лъч... и капе жлъч,
отвътре ме изгаря.
Браво!!1Прекрасен стих!