Пак зимата е гостенка печална в твоето сърце,

смразяващо ледът пълзи по вените ти бавно,

обгръща снежно було безизразното ти лице,

в душата ти студът си прави пируети славно.

Навън е лято! И лятото гори във мен.

Ела и докосни ме! Прегърни ме нежно!

Аз лава и пожар съм! Защо си изумен?

Духът ми се е слял със слънцето горещо.

Поискай ме! Неудържимо! С лъчиста обич мога,

във теб да разтопя леда сковал и дух и плът,

река ще потече и ще отмие болка и тревога,

в сърдечност и безгрижност ще преплуваш своя път.

Поискай ме! Аз нося добрина за двама.

Със нея във дъжда слънца ще ти рисувам,

ще украся света ти във сияйна гама.

Поискай ме! Макар, че с теб рискувам!

...И ще прогледнеш! Аз мога да преборя мрака

и пътя ти да осветля, със обич да засея.

Ти само ме поискай, готова съм да чакам,

аз цял живот за тоз бленуван миг копнея!

От рутината с усърдие ще те избавя,

но мъжкото си его наранено не потискай.

Повярвай ми! Със мене всичко лошо се забравя!

За теб ще съм...богиня. Ти само ме поискай!