Jan 9, 2016, 9:15 PM

Поискай ме

  Poetry » Love
532 0 0

Пак зимата е гостенка печална в твоето сърце,

смразяващо ледът пълзи по вените ти бавно,

обгръща снежно було безизразното ти лице,

в душата ти студът си прави пируети славно.

 

Навън е лято! И лятото гори във мен.

Ела и докосни ме! Прегърни ме нежно!

Аз лава и пожар съм! Защо си изумен?

Духът ми се е слял със слънцето горещо.

 

Поискай ме! Неудържимо! С лъчиста обич мога,

във теб да разтопя леда сковал и дух и плът,

река ще потече и ще отмие болка и тревога,

в сърдечност и безгрижност ще преплуваш своя път.

 

Поискай ме! Аз нося добрина за двама.

Със нея във дъжда слънца ще ти рисувам,

ще украся света ти във сияйна гама.

Поискай ме! Макар, че с теб рискувам!

 

...И ще прогледнеш! Аз мога да преборя мрака

и пътя ти да осветля, със обич да засея.

Ти само ме поискай, готова съм да чакам,

аз цял живот за тоз бленуван миг копнея!

 

От рутината с усърдие ще те избавя,

но мъжкото си его наранено не потискай.

Повярвай ми! Със мене всичко лошо се забравя!

За теб ще съм...богиня. Ти само ме поискай!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Аврамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...