16 nov 2017, 9:42

Пожар

  Poesía
1K 2 4

 

Ти си вечност и вечност и щастие дишаш,
самотната рибка в сънливо море
и грешната мисъл на вярната сила
могъл си единствено ти да поспреш.

 

Видиш ли звяр, с размах го разсичаш,
потопиш ли далече перки и зов,
закръжи ли там немият писък
на всичкото страшно и зло.

 

Камъче хвърлено, бобче, покълва,
коренче пуска, великани краде.
Омайнико, слънчево замъче...
нека светлото всичко дадем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нежно и омайно звучи!
  • !!!
  • "Омайнико, слънчево замъче...
    нека светлото всичко дадем."

    Възприемам тези финални редове като визитна картичка на авторката, чиято поезия ме възхищава. А какво да кажа за редовете:

    "Камъче хвърлено, бобче, покълва,
    коренче пуска, великани краде."

    Нестихващи аплаузи, Йоана! Винаги съумяваш да ме изненадаш с творчеството си в най-позитивен план.
  • Приказно и романтично!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...