limeruna (Йоана)
565 3355
16 нояб. 2017 г., 09:42

Пожар 

  Поэзия
794 2 4

 

Ти си вечност и вечност и щастие дишаш,
самотната рибка в сънливо море
и грешната мисъл на вярната сила
могъл си единствено ти да поспреш.

 

Видиш ли звяр, с размах го разсичаш,
потопиш ли далече перки и зов,
закръжи ли там немият писък
на всичкото страшно и зло.

 

Камъче хвърлено, бобче, покълва,
коренче пуска, великани краде.
Омайнико, слънчево замъче...
нека светлото всичко дадем.

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нежно и омайно звучи!
  • !!!
  • "Омайнико, слънчево замъче...
    нека светлото всичко дадем."

    Възприемам тези финални редове като визитна картичка на авторката, чиято поезия ме възхищава. А какво да кажа за редовете:

    "Камъче хвърлено, бобче, покълва,
    коренче пуска, великани краде."

    Нестихващи аплаузи, Йоана! Винаги съумяваш да ме изненадаш с творчеството си в най-позитивен план.
  • Приказно и романтично!
Предложения
: ??:??