Пожар
Ври във мен, бушува сила
да впия пръсти в твоите коси
със нокти аз да дращя от възбуда
и тялото ти да кърви!
Тъй дивото зове ме!
Неистово, необуздано!
Като на самка луда, зажадняла за любов
За теб, Кихот-е, с металните доспехи
сърцето ми тупти сега
със теб Сервантес със сигурност е искал
поне малко, да промени Света!
Боите ми се стичат...прозира голотата
От рамката и времето текат
Не чувам гласове, но чувам друго!
Тимпани бият хаотично и без ред
Без ритъм!
За война!
И не от Леон Минкус, музикант лиричен
възпял те във красив балет чрез красота!
А грубо, грозно и зловещо предричащо ми самота
Един със нож, а друг с киселина заля платното
Без капка чувство! Най-малко е от липса на любов!
Звучеше Бах, с чиито ноти
месото свиваха, закупено от някой глух!
И книги има от автори известни
потънали ненужни във прах и самота
с гротескните тимпани раздират тишината
и молят, някой да ги прочете сега!
Стоя и аз, във празна зала
минават покрай мен без интерес
цената чакам в забвение голямо,
о, Дон Кихот на Сервантес!
И пламъците ме обгръщат от забрава и
Нихилизмът ме изгаря тук до смърт
А жива съм! Не съм картина!
Не, не! Картина съм! Но жива!
Мадоната от Рубенс
До - Дон Кихот на Сервантес
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Друмева Todos los derechos reservados
