15 oct 2023, 15:30

Пожарите на залеза

529 3 13

Те възникват в края на деня, 

когато хоризонта в мечти живее 

и цветовете неусетно се менят;

и слънцето рисува последната алея.

 

И аз си тръгвам от теб,със очи

запалени от преднощна картина...

Защо раздялата тъжно мълчи?

И трябва ли със нея да отмина?

 

Това едва ли ще да узнаеш сега.

Нощта е непредсказуема легенда. 

Огньовете на слънчевата река 

са спомени за любовите ни летни. 

 

Те ни навестяват неусетно,в миг...

Но този миг е тлееща жарава!

Нима сме нестинари в спомен тих?

Или за изгрев нова обич зазорява?

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...