Пожарите на залеза
Те възникват в края на деня,
когато хоризонта в мечти живее
и цветовете неусетно се менят;
и слънцето рисува последната алея.
И аз си тръгвам от теб,със очи
запалени от преднощна картина...
Защо раздялата тъжно мълчи?
И трябва ли със нея да отмина?
Това едва ли ще да узнаеш сега.
Нощта е непредсказуема легенда.
Огньовете на слънчевата река
са спомени за любовите ни летни.
Те ни навестяват неусетно,в миг...
Но този миг е тлееща жарава!
Нима сме нестинари в спомен тих?
Или за изгрев нова обич зазорява?
© Стойчо Станев All rights reserved.
