5 feb 2019, 11:35

Пожелание

1.1K 3 1

Желая ти животът да е книга,

която да напишеш със сърцето

понякога един живот не стига

но вярваш ли ще стигнеш там, където...

 

Душата ти ще бъде вечно млада

звездите нощите ти ще огряват

ще чувстваш нежната наслада

която залезите озаряват.

 

Когато болката напира

и бавно със сълзи очите пълни

не се предавай, ти си сила

и всяка твоя мечта ще се сбъдне

.

Когато трябва ще се бориш

за тебе няма бариери, граници

когато трябва ще се молиш

прелиствайки в ръцете нови страници.

 

Животът е голяма сцена,

мъката и любовта са главните герои

бъди винаги себе си, дори наранена

не оставяй тъмнината да те пребори.

 

Живей с мечтите си, не се предавай

и огънят в очите ти не ще угасне

бъди щастлива и прощавай

дори раната в душата ти да не зарасне.

 

И нека вятърът те носи

в посоки пълни с приключения

не задавай никакви въпроси

освободи се от съмнения.

 

Не се опитвай да променяш

така устроен е света

повярвай смело в добрината

и в силата на любовта.

 

Сълзите спомените носят

и реят се в безкрайността

защо ли чувствата не могат

да следват сляпо мисълта.

 

Както лодка във морето

развява своите платна

бори се за това, което

издига те като вълна.

 

И ако чувстваш се самотна

сред списък с много имена

спомни си за приятел просто

усмихвай се... не си сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Ковачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми, въпреки вълненията и сменянето на ритъма от време на време, които съответстват на чувствата и настроението на стихотворението. Истинско пожелание ,което е написано от сърце.Поздрави и успех!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...