Желая ти животът да е книга,
която да напишеш със сърцето
понякога един живот не стига
но вярваш ли ще стигнеш там, където...
Душата ти ще бъде вечно млада
звездите нощите ти ще огряват
ще чувстваш нежната наслада
която залезите озаряват.
Когато болката напира
и бавно със сълзи очите пълни
не се предавай, ти си сила
и всяка твоя мечта ще се сбъдне
.
Когато трябва ще се бориш
за тебе няма бариери, граници
когато трябва ще се молиш
прелиствайки в ръцете нови страници.
Животът е голяма сцена,
мъката и любовта са главните герои
бъди винаги себе си, дори наранена
не оставяй тъмнината да те пребори.
Живей с мечтите си, не се предавай
и огънят в очите ти не ще угасне
бъди щастлива и прощавай
дори раната в душата ти да не зарасне.
И нека вятърът те носи
в посоки пълни с приключения
не задавай никакви въпроси
освободи се от съмнения.
Не се опитвай да променяш
така устроен е света
повярвай смело в добрината
и в силата на любовта.
Сълзите спомените носят
и реят се в безкрайността
защо ли чувствата не могат
да следват сляпо мисълта.
Както лодка във морето
развява своите платна
бори се за това, което
издига те като вълна.
И ако чувстваш се самотна
сред списък с много имена
спомни си за приятел просто
усмихвай се... не си сама.
© Николай Ковачев Всички права запазени