Feb 5, 2019, 11:35 AM

Пожелание

1.1K 3 1

Желая ти животът да е книга,

която да напишеш със сърцето

понякога един живот не стига

но вярваш ли ще стигнеш там, където...

 

Душата ти ще бъде вечно млада

звездите нощите ти ще огряват

ще чувстваш нежната наслада

която залезите озаряват.

 

Когато болката напира

и бавно със сълзи очите пълни

не се предавай, ти си сила

и всяка твоя мечта ще се сбъдне

.

Когато трябва ще се бориш

за тебе няма бариери, граници

когато трябва ще се молиш

прелиствайки в ръцете нови страници.

 

Животът е голяма сцена,

мъката и любовта са главните герои

бъди винаги себе си, дори наранена

не оставяй тъмнината да те пребори.

 

Живей с мечтите си, не се предавай

и огънят в очите ти не ще угасне

бъди щастлива и прощавай

дори раната в душата ти да не зарасне.

 

И нека вятърът те носи

в посоки пълни с приключения

не задавай никакви въпроси

освободи се от съмнения.

 

Не се опитвай да променяш

така устроен е света

повярвай смело в добрината

и в силата на любовта.

 

Сълзите спомените носят

и реят се в безкрайността

защо ли чувствата не могат

да следват сляпо мисълта.

 

Както лодка във морето

развява своите платна

бори се за това, което

издига те като вълна.

 

И ако чувстваш се самотна

сред списък с много имена

спомни си за приятел просто

усмихвай се... не си сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Ковачев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми, въпреки вълненията и сменянето на ритъма от време на време, които съответстват на чувствата и настроението на стихотворението. Истинско пожелание ,което е написано от сърце.Поздрави и успех!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...