23 mar 2008, 1:36

Пожелание от дъщеря

  Poesía » Otra
2.4K 0 3


На родителите си ще посветя,
тази поетическа творба!
В нея аз Ви пожелавам
спокойни, мирни времена!

Нека слънчеви зори
да радват вашите очи,
и в студени, мрачни дни,
да бъдат топли вашите души!

Дълго младолики да сте вий,
с  гореща кръв и весел нрав,
да живеете живот красив,
тих, но и леко пиперлив!

И когато някой ден се
сбогувате със мен, поне
да знаете, че Ви обичах,
дори в моментите,
когато с лоши думи Ви наричах!

Вързвам на момента бас,
че втори няма като вас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова е мило и трогателно !!!
    Миличко, заслужава си човек да бъде родител дори само за да чуе тези думи !
    Прегръщам те и ти благодаря за хубавия стих и прекрасното послание !!!
    Щастливо семейство сте вие !
  • Meрси мнг! Постоянно съм в конфликт с тях, но понякога осъзнавам колко мнг значат за мен.
  • Стихът ти е прецедент! Рядко някой 16 годишен да посвети ода на родителите си. Аплодирам те!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...