23.03.2008 г., 1:36

Пожелание от дъщеря

2.4K 0 3


На родителите си ще посветя,
тази поетическа творба!
В нея аз Ви пожелавам
спокойни, мирни времена!

Нека слънчеви зори
да радват вашите очи,
и в студени, мрачни дни,
да бъдат топли вашите души!

Дълго младолики да сте вий,
с  гореща кръв и весел нрав,
да живеете живот красив,
тих, но и леко пиперлив!

И когато някой ден се
сбогувате със мен, поне
да знаете, че Ви обичах,
дори в моментите,
когато с лоши думи Ви наричах!

Вързвам на момента бас,
че втори няма като вас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова е мило и трогателно !!!
    Миличко, заслужава си човек да бъде родител дори само за да чуе тези думи !
    Прегръщам те и ти благодаря за хубавия стих и прекрасното послание !!!
    Щастливо семейство сте вие !
  • Meрси мнг! Постоянно съм в конфликт с тях, но понякога осъзнавам колко мнг значат за мен.
  • Стихът ти е прецедент! Рядко някой 16 годишен да посвети ода на родителите си. Аплодирам те!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...