20 may 2006, 7:08

Пожълтяла фотография на самотен плаж

  Poesía
869 0 3

Пожълтяла фотография на самотен плаж

Осветена от сълзите восъчни

На пожълтяла свещ

 

Спомням си, че там вървеше хилаво момче

С пожълтели дрехи

И отпиваше на глътки лятото

И се гмуркаше в соленото небе

 

Спомням си, че там, понякога

Със воплите на чайките

Се чуваше как някой плаче

И се виждаха следите му по пясъка

 

Сега по тази пожълтяла фотография

Играят восъчни сълзи на пожълтяла свещ

А момчето хилаво отдавна няма го

Но е там соленото небе

Там са чайките

И стъпките по пясъка

И лятото…

 

03.02.2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....