20 may 2006, 7:08

Пожълтяла фотография на самотен плаж

  Poesía
864 0 3

Пожълтяла фотография на самотен плаж

Осветена от сълзите восъчни

На пожълтяла свещ

 

Спомням си, че там вървеше хилаво момче

С пожълтели дрехи

И отпиваше на глътки лятото

И се гмуркаше в соленото небе

 

Спомням си, че там, понякога

Със воплите на чайките

Се чуваше как някой плаче

И се виждаха следите му по пясъка

 

Сега по тази пожълтяла фотография

Играят восъчни сълзи на пожълтяла свещ

А момчето хилаво отдавна няма го

Но е там соленото небе

Там са чайките

И стъпките по пясъка

И лятото…

 

03.02.2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...