20.05.2006 г., 7:08

Пожълтяла фотография на самотен плаж

867 0 3

Пожълтяла фотография на самотен плаж

Осветена от сълзите восъчни

На пожълтяла свещ

 

Спомням си, че там вървеше хилаво момче

С пожълтели дрехи

И отпиваше на глътки лятото

И се гмуркаше в соленото небе

 

Спомням си, че там, понякога

Със воплите на чайките

Се чуваше как някой плаче

И се виждаха следите му по пясъка

 

Сега по тази пожълтяла фотография

Играят восъчни сълзи на пожълтяла свещ

А момчето хилаво отдавна няма го

Но е там соленото небе

Там са чайките

И стъпките по пясъка

И лятото…

 

03.02.2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...