May 20, 2006, 7:08 AM

Пожълтяла фотография на самотен плаж

  Poetry
862 0 3

Пожълтяла фотография на самотен плаж

Осветена от сълзите восъчни

На пожълтяла свещ

 

Спомням си, че там вървеше хилаво момче

С пожълтели дрехи

И отпиваше на глътки лятото

И се гмуркаше в соленото небе

 

Спомням си, че там, понякога

Със воплите на чайките

Се чуваше как някой плаче

И се виждаха следите му по пясъка

 

Сега по тази пожълтяла фотография

Играят восъчни сълзи на пожълтяла свещ

А момчето хилаво отдавна няма го

Но е там соленото небе

Там са чайките

И стъпките по пясъка

И лятото…

 

03.02.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...