20 мая 2006 г., 07:08

Пожълтяла фотография на самотен плаж

868 0 3

Пожълтяла фотография на самотен плаж

Осветена от сълзите восъчни

На пожълтяла свещ

 

Спомням си, че там вървеше хилаво момче

С пожълтели дрехи

И отпиваше на глътки лятото

И се гмуркаше в соленото небе

 

Спомням си, че там, понякога

Със воплите на чайките

Се чуваше как някой плаче

И се виждаха следите му по пясъка

 

Сега по тази пожълтяла фотография

Играят восъчни сълзи на пожълтяла свещ

А момчето хилаво отдавна няма го

Но е там соленото небе

Там са чайките

И стъпките по пясъка

И лятото…

 

03.02.2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...