Пожълтяла фотография на самотен плаж
Осветена от сълзите восъчни
На пожълтяла свещ
Спомням си, че там вървеше хилаво момче
С пожълтели дрехи
И отпиваше на глътки лятото
И се гмуркаше в соленото небе
Спомням си, че там, понякога
Със воплите на чайките
Се чуваше как някой плаче
И се виждаха следите му по пясъка
Сега по тази пожълтяла фотография
Играят восъчни сълзи на пожълтяла свещ
А момчето хилаво отдавна няма го
Но е там соленото небе
Там са чайките
И стъпките по пясъка
И лятото…
03.02.2004
© Десислав Илиев Все права защищены