Покана

Poesía » Otra

608 0 1

Мамо, още помниш деня, в който ме роди.

Деня, в който първите ми крачки ти смело преброи.

И онзи ден, ден, в който сплете черните ми дълги коси

и за първия учебен ден чантата ми приготви ти...

После бал с татко ми сътворихте,

с много щастие и усмивки ме дарихте...

А сега аз ви каня на моя сватбен ден,

да стоите гордо най-отпред с мен.

За да се сещате на старини и за деня,

в който вашата вече голяма дъщеря

е най-красивата булка на света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0