14.03.2013 г., 21:57 ч.

Покана 

  Поезия » Друга
468 0 1
Мамо, още помниш деня, в който ме роди.
Деня, в който първите ми крачки ти смело преброи.
И онзи ден, ден, в който сплете черните ми дълги коси
и за първия учебен ден чантата ми приготви ти...
После бал с татко ми сътворихте,
с много щастие и усмивки ме дарихте...
А сега аз ви каня на моя сватбен ден,
да стоите гордо най-отпред с мен.
За да се сещате на старини и за деня,
в който вашата вече голяма дъщеря
е най-красивата булка на света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиева Илиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??