30 sept 2007, 12:35

Покана за танц

  Poesía
1.3K 0 15
   С  едно докосване
   взриви ме цялата
   и вечерта запали
   огън  в   мен..
   Танцувам.
   Дишаш от косите ми.
   Нощта изгрява като ден.
   Прегръщам вятъра,
   понасям се..
   Разлистваш  огъня,
   събличаш  ме  с очи.
   Страстта  прелива
   пак   греховно..
   Сърцата ни кипят
   във ритъм нов.
   Горещо.
   Като огнен повик.
   Рисуваш ме с очи,с ръце..
   Танцувам тази  нощ със теб.
   Молитвено.
   И всяка стъпка е копнежен стон.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • АПЛОДИСМЕНТИ, ОТНОВО!!!
  • Горещо е... какво да кажа, браво!!!
  • Джурасик парк... пак ли спря хапчетата...
  • Цвети, свиркай си, мила!
  • виж какво
    Поспри до мен,
    Попитай ме коя съм,
    Поискай ми адреса,
    покани на танц нощта...
    Дари ми тъй желаната прегръдка!
    Вкуси отровата от моята уста!
    А после си тръгни...
    със утрото мъгливо...
    Ще помниш само нежна тъмнина...
    И крясък на ранена птица...
    Ще плачеш без да знаеш...
    Нито за кого или защо...
    И няма да си спомняш мен...
    Защото аз не съществувам, предложи текста на стихотворението си за някоя чалга песен

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...