30.09.2007 г., 12:35

Покана за танц

1.3K 0 15
   С  едно докосване
   взриви ме цялата
   и вечерта запали
   огън  в   мен..
   Танцувам.
   Дишаш от косите ми.
   Нощта изгрява като ден.
   Прегръщам вятъра,
   понасям се..
   Разлистваш  огъня,
   събличаш  ме  с очи.
   Страстта  прелива
   пак   греховно..
   Сърцата ни кипят
   във ритъм нов.
   Горещо.
   Като огнен повик.
   Рисуваш ме с очи,с ръце..
   Танцувам тази  нощ със теб.
   Молитвено.
   И всяка стъпка е копнежен стон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • АПЛОДИСМЕНТИ, ОТНОВО!!!
  • Горещо е... какво да кажа, браво!!!
  • Джурасик парк... пак ли спря хапчетата...
  • Цвети, свиркай си, мила!
  • виж какво
    Поспри до мен,
    Попитай ме коя съм,
    Поискай ми адреса,
    покани на танц нощта...
    Дари ми тъй желаната прегръдка!
    Вкуси отровата от моята уста!
    А после си тръгни...
    със утрото мъгливо...
    Ще помниш само нежна тъмнина...
    И крясък на ранена птица...
    Ще плачеш без да знаеш...
    Нито за кого или защо...
    И няма да си спомняш мен...
    Защото аз не съществувам, предложи текста на стихотворението си за някоя чалга песен

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...