30.09.2007 г., 12:35

Покана за танц

1.3K 0 15
   С  едно докосване
   взриви ме цялата
   и вечерта запали
   огън  в   мен..
   Танцувам.
   Дишаш от косите ми.
   Нощта изгрява като ден.
   Прегръщам вятъра,
   понасям се..
   Разлистваш  огъня,
   събличаш  ме  с очи.
   Страстта  прелива
   пак   греховно..
   Сърцата ни кипят
   във ритъм нов.
   Горещо.
   Като огнен повик.
   Рисуваш ме с очи,с ръце..
   Танцувам тази  нощ със теб.
   Молитвено.
   И всяка стъпка е копнежен стон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилианна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • АПЛОДИСМЕНТИ, ОТНОВО!!!
  • Горещо е... какво да кажа, браво!!!
  • Джурасик парк... пак ли спря хапчетата...
  • Цвети, свиркай си, мила!
  • виж какво
    Поспри до мен,
    Попитай ме коя съм,
    Поискай ми адреса,
    покани на танц нощта...
    Дари ми тъй желаната прегръдка!
    Вкуси отровата от моята уста!
    А после си тръгни...
    със утрото мъгливо...
    Ще помниш само нежна тъмнина...
    И крясък на ранена птица...
    Ще плачеш без да знаеш...
    Нито за кого или защо...
    И няма да си спомняш мен...
    Защото аз не съществувам, предложи текста на стихотворението си за някоя чалга песен

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...