25 feb 2021, 14:32

Покана за танц

  Poesía
1.3K 6 20

В тази съботна вечер дъждът натежава.
Преминава такси - плътен бас, обороти.
Блесва с фарове -  дансинг за нас осветява
и небето от синьо се разпада на ноти.

Покани ме на танц между пъстрите локви,
приютили звезди и неонни реклами.
Затвори си очите. Да танцуваме мокри.
Тази  песен от капки е само за двама.

Светлините размити нека бъдат афиши
за съвсем неочакван и страстен спектакъл.
По первазите сякаш с черно-бели клавиши
виртуозно играе си нощния вятър.

Този дъжд композира душите изкусно
в блус, от който кръвта като жар закипява.
Прегърни ме. Танцувай. Недей ме изпуска.
Цял живот този ритъм нека в нас да остава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иви, Иржи, благодаря ви!💖
  • За този "танц за двама", дори дъждът праща мелодия! Много романтично си изразила пейзажа, Деа! За влюбената мокра двойка всичко е красиво усещане!
    Прекрасен стих!
  • Браво, Деа!
    Чудесно настроение ми донесе творбата ти! Благодаря за удоволствието!☺
  • Стойчо, тази песен и аз я обичам - нека е тя!
    Благодаря ти!
  • Нека бъде или "Let it be" една от любимите ми!
    Поздравления, Деа!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...