Поканих те в живота си
Поканих те в живота си - последният.
Защото няма вече да се преродя.
Пак разговарям само с ехото - поредното
и с боровете черни на нощта.
За бялата ти шия аз мечтая -
за профила така неуловим.
Косите ти безсмъртни с дъх да галя
и да прегръщам силуета ти незрим.
Да се превърнеш в сетната реалност,
дарила ме с божествен реверанс.
И да отпиваш сладостно и плавно
душата ми преливаща от транс.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
