25.02.2024 г., 19:38 ч.

Поканих те в живота си 

  Поезия
762 14 17
Поканих те в живота си - последният.
Защото няма вече да се преродя.
Пак разговарям само с ехото - поредното
и с боровете черни на нощта.
За бялата ти шия аз мечтая -
за профила така неуловим.
Косите ти безсмъртни с дъх да галя
и да прегръщам силуета ти незрим.
Да се превърнеш в сетната реалност,
дарила ме с божествен реверанс.
И да отпиваш сладостно и плавно
душата ми преливаща от транс.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??