8 sept 2004, 13:19

Покаяние

  Poesía
2.1K 1 8
Коленича във Божия храм –
да потърся любов и прощение.
Но понеже молитви незнам,
потрепервам от страх и съмнение...
Аз не вярвам във Божи дела,
в хорски притчи и древни поверия.
Затова коленича сега –
уморих се от грях и безверие.
Уморих се от гняв и лъжи,
от интриги и властно безвластие,
от студени бездушни искри...
Уморих се от всичко. Ужасно е!
Пред светици с огромни очи,
пред безгрешни и благи аскети,
аз проливам горещи сълзи,
чакам Господ – за мен да се сети...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Симова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...