27 may 2015, 23:39

Покер

  Poesía » Otra
689 0 1

Покер

 

Дори да чуя звън на хлопнало мандало,

играя покер с комарджийката смъртта,

че шапката ме стяга, пусто опустяло,

да мина метър портите на вечността.

 

Пет пъти се разминах с нея (милостива):

"Недей да духаш сам житейския фитил!"

Вгорчавах си живота, тая крива нива,

за кой ли път пелина на живота пил.

 

Не знам дали играе тя по правилата.

Дали блъфира ме, че всичко е хазарт?

Но не, пред мен не ù минават номерата -

макар и мек, но мога и да бъда хард.

 

Тя скърца със зъби на моите печалби

и неведнъж натри главата ми със сол...

Ще ми намери цаката и ме ограби.

Тогава ще съм и от червея по-гол.

 

Богат съм, колкото съм беден - паднал рицар...

Но словото ми на поет е моят ранг.

Познавам зъбките й, хитрата лисица.

Заложил себе си, играя на ва банк.

 

Аз имам печеливша карта във ръката.

По-точно, във сърцето - християнски род.

Ще бъда с нея победител във играта.

Защото тя е и подир смъртта живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Върбан Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...