27.05.2015 г., 23:39

Покер

687 0 1

Покер

 

Дори да чуя звън на хлопнало мандало,

играя покер с комарджийката смъртта,

че шапката ме стяга, пусто опустяло,

да мина метър портите на вечността.

 

Пет пъти се разминах с нея (милостива):

"Недей да духаш сам житейския фитил!"

Вгорчавах си живота, тая крива нива,

за кой ли път пелина на живота пил.

 

Не знам дали играе тя по правилата.

Дали блъфира ме, че всичко е хазарт?

Но не, пред мен не ù минават номерата -

макар и мек, но мога и да бъда хард.

 

Тя скърца със зъби на моите печалби

и неведнъж натри главата ми със сол...

Ще ми намери цаката и ме ограби.

Тогава ще съм и от червея по-гол.

 

Богат съм, колкото съм беден - паднал рицар...

Но словото ми на поет е моят ранг.

Познавам зъбките й, хитрата лисица.

Заложил себе си, играя на ва банк.

 

Аз имам печеливша карта във ръката.

По-точно, във сърцето - християнски род.

Ще бъда с нея победител във играта.

Защото тя е и подир смъртта живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Върбан Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...