6 oct 2005, 2:38

ПОКЛОН

  Poesía
1.1K 0 6

ПОКЛОН

          На габровското

          благотворително дружество

         “Майчина грижа”

 

Велик е инстинкта на майката,

създаваща в мъки живот.

Тя – Слънцето, Въздуха, Сянката

и често – през пропасти – брод.

 

Тя – кротката, нежна закрилница

и рамо, по трудния път,

надеждата наша и съдница!

Най-свиден в сърцето ни кът!

 

Не стигат понякога думите,

да кажем за нея добро.

Изплъзват се винаги нужните –

остава ни само едно:

 

Да бъдем длъжници за болката,

при първия вдъх кислород.

Поклон пред инстинкта на майката,

даряващ ни щедро живот!

 

Поклон до земята, пред жертвата

и кръста ви, майки, поклон!

За вас любовта си – най-святата –

да пазим, е дълг и закон!

 

1994 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....