6 oct 2005, 2:38

ПОКЛОН

  Poesía
1.1K 0 6

ПОКЛОН

          На габровското

          благотворително дружество

         “Майчина грижа”

 

Велик е инстинкта на майката,

създаваща в мъки живот.

Тя – Слънцето, Въздуха, Сянката

и често – през пропасти – брод.

 

Тя – кротката, нежна закрилница

и рамо, по трудния път,

надеждата наша и съдница!

Най-свиден в сърцето ни кът!

 

Не стигат понякога думите,

да кажем за нея добро.

Изплъзват се винаги нужните –

остава ни само едно:

 

Да бъдем длъжници за болката,

при първия вдъх кислород.

Поклон пред инстинкта на майката,

даряващ ни щедро живот!

 

Поклон до земята, пред жертвата

и кръста ви, майки, поклон!

За вас любовта си – най-святата –

да пазим, е дълг и закон!

 

1994 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...