6.10.2005 г., 2:38

ПОКЛОН

1.1K 0 6

ПОКЛОН

          На габровското

          благотворително дружество

         “Майчина грижа”

 

Велик е инстинкта на майката,

създаваща в мъки живот.

Тя – Слънцето, Въздуха, Сянката

и често – през пропасти – брод.

 

Тя – кротката, нежна закрилница

и рамо, по трудния път,

надеждата наша и съдница!

Най-свиден в сърцето ни кът!

 

Не стигат понякога думите,

да кажем за нея добро.

Изплъзват се винаги нужните –

остава ни само едно:

 

Да бъдем длъжници за болката,

при първия вдъх кислород.

Поклон пред инстинкта на майката,

даряващ ни щедро живот!

 

Поклон до земята, пред жертвата

и кръста ви, майки, поклон!

За вас любовта си – най-святата –

да пазим, е дълг и закон!

 

1994 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...