6 окт. 2005 г., 02:38

ПОКЛОН

1.1K 0 6

ПОКЛОН

          На габровското

          благотворително дружество

         “Майчина грижа”

 

Велик е инстинкта на майката,

създаваща в мъки живот.

Тя – Слънцето, Въздуха, Сянката

и често – през пропасти – брод.

 

Тя – кротката, нежна закрилница

и рамо, по трудния път,

надеждата наша и съдница!

Най-свиден в сърцето ни кът!

 

Не стигат понякога думите,

да кажем за нея добро.

Изплъзват се винаги нужните –

остава ни само едно:

 

Да бъдем длъжници за болката,

при първия вдъх кислород.

Поклон пред инстинкта на майката,

даряващ ни щедро живот!

 

Поклон до земята, пред жертвата

и кръста ви, майки, поклон!

За вас любовта си – най-святата –

да пазим, е дълг и закон!

 

1994 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...