художника (Веселин Христов)
184 1334
19 sept 2018, 23:03

Поклон 

  Poesía
258 1 2

ПОКЛОН 

 

Отекват глухо стъпките ми в двора,

бурени увиват се в краката,

тъжен поглед е навел стобора,

без панти е провиснала вратата.

 

Напукани стени, като дланта на баба

погалиха ме с грапава милувка.

И в собата дет` месеше се хляба,

отново сякаш я усещам

                 боцкащата дядова целувка.

 

Юргана си е още на кревата,

чака ме под него да се гушна,

да ме дари със сънища крилати,

сред изумрудени полета да се люшна.

 

Но как да знае той, че веч` го няма

онуй хлапе с крачета боси.

Хлапето със пижамата голяма

с ожулените колене и куп въпроси.

 

Поклон последен, връщам се на двора,

колата чака ме отвън.

Сбогувах се с най-милите ми хора

           и с детството...

                     един великолепен сън.

 

Весо /01.12.2017г./

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Роби. Рисувам стената на един блок и по цял ден съм на скелето, та рядко си преглеждам страничката.
  • Носталгията по детството - едно много познато състояние!...
    Постигнал си го, Весо!...
Propuestas
: ??:??