И ти си тръгна, взел перо в душата.
Там също ще ти трябва. Да, пиши!
Изписвай свойте думи в светлината,
а ние ще четеме... през сълзи.
Словата ти сега са бели птици,
политнали на воля към света,
където няма болести-убийци,
където Бог раздава доброта.
В молитва нека съберем ръцете,
глави за памет тихо да сведем,
пред твойта сила на духа, Поете,
последна почит нека отдадем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse