Поклон, Поете!
И ти си тръгна, взел перо в душата.
Там също ще ти трябва. Да, пиши!
Изписвай свойте думи в светлината,
а ние ще четеме... през сълзи.
Словата ти сега са бели птици,
политнали на воля към света,
където няма болести-убийци,
където Бог раздава доброта.
В молитва нека съберем ръцете,
глави за памет тихо да сведем,
пред твойта сила на духа, Поете,
последна почит нека отдадем!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
