В небето птици нямаше отдавна,
студени, лъскави куршуми засвистяха,
разтупкани сърца от героизъм и уплаха,
със песен на уста към свобода летяха!
Кървави букети по реката зреят,
със майчини сълзи се сливат и горят,
десетките тела във огън тлеят
и като феникси прераждат се в жарта!
За утре със последни сили!...
За болката на цял един народ сега!
И за родината и свободата мили...
Политаха юнаците с пресъхнали гърла. ...