3 mar 2012, 19:00

Поклон за свободата ни, Русия!

  Poesía » Civil
797 0 4

Днес, предвестник мил на пролетта,
празнуваме Денят на нашта СВОБОДА.
Земята българска, с кръвта ви напоена,
превърна се в икона, в битки осветена.
Чело изправила, земята ни свещена,
да пребъде бе от Бог благословена.
Не бе напразна саможертвата ви, братя.
България възкръсна, заслужи свободата.
Безсмъртна, като Феникса роден от пепелта
в земята ни пулсира на жертвите кръвта.
Поклон за свободата ни, Русия мила,
завинаги сърцата наши покорила!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мнозина слагат знак за равенство между Русия и СССР. В това е и грешката им. Уважавайки политическите им виждания и степента на демократичност, бих могъл да ги разбера, но пред великата руска душа, могъщият език и невероятната култура на този народ - шапки долу! Благодарността е друго нещо. За някои тя е монета с две лица. На едното е изписана стойността, на другата - моралът. Стихът е много хубав и показва отношението ти, което споделям напълно! Поздравления!
  • СТана ми мъчно,не за другоа за това, че някой много смело отричат истината и я помрачават.Аз ти се радвам
  • Благодаря за откровения коментар, Христо!Осъзнавам, че стихът не е перфектен, но е спонтанен израз на човешка признателност, каквато ние българите, би трябвало да изпитваме, към руския народ, пролял кръвта си за нашата свобода.
  • Стихотворението не блести с особени поетични качества, но за сметка на това е неподправено искрено, актуално и верно, за разликата от помиярските писания и подмазвачески бращолевения на "изтъкнати историци", каито само за няколко сребърника са говови да оплюят и себе си, нещо, което доста от тях вече и направиха.
    Браво, Жени!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...