3.03.2012 г., 19:00

Поклон за свободата ни, Русия!

796 0 4

Днес, предвестник мил на пролетта,
празнуваме Денят на нашта СВОБОДА.
Земята българска, с кръвта ви напоена,
превърна се в икона, в битки осветена.
Чело изправила, земята ни свещена,
да пребъде бе от Бог благословена.
Не бе напразна саможертвата ви, братя.
България възкръсна, заслужи свободата.
Безсмъртна, като Феникса роден от пепелта
в земята ни пулсира на жертвите кръвта.
Поклон за свободата ни, Русия мила,
завинаги сърцата наши покорила!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мнозина слагат знак за равенство между Русия и СССР. В това е и грешката им. Уважавайки политическите им виждания и степента на демократичност, бих могъл да ги разбера, но пред великата руска душа, могъщият език и невероятната култура на този народ - шапки долу! Благодарността е друго нещо. За някои тя е монета с две лица. На едното е изписана стойността, на другата - моралът. Стихът е много хубав и показва отношението ти, което споделям напълно! Поздравления!
  • СТана ми мъчно,не за другоа за това, че някой много смело отричат истината и я помрачават.Аз ти се радвам
  • Благодаря за откровения коментар, Христо!Осъзнавам, че стихът не е перфектен, но е спонтанен израз на човешка признателност, каквато ние българите, би трябвало да изпитваме, към руския народ, пролял кръвта си за нашата свобода.
  • Стихотворението не блести с особени поетични качества, но за сметка на това е неподправено искрено, актуално и верно, за разликата от помиярските писания и подмазвачески бращолевения на "изтъкнати историци", каито само за няколко сребърника са говови да оплюят и себе си, нещо, което доста от тях вече и направиха.
    Браво, Жени!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...