3 мар. 2012 г., 19:00

Поклон за свободата ни, Русия!

798 0 4

Днес, предвестник мил на пролетта,
празнуваме Денят на нашта СВОБОДА.
Земята българска, с кръвта ви напоена,
превърна се в икона, в битки осветена.
Чело изправила, земята ни свещена,
да пребъде бе от Бог благословена.
Не бе напразна саможертвата ви, братя.
България възкръсна, заслужи свободата.
Безсмъртна, като Феникса роден от пепелта
в земята ни пулсира на жертвите кръвта.
Поклон за свободата ни, Русия мила,
завинаги сърцата наши покорила!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мнозина слагат знак за равенство между Русия и СССР. В това е и грешката им. Уважавайки политическите им виждания и степента на демократичност, бих могъл да ги разбера, но пред великата руска душа, могъщият език и невероятната култура на този народ - шапки долу! Благодарността е друго нещо. За някои тя е монета с две лица. На едното е изписана стойността, на другата - моралът. Стихът е много хубав и показва отношението ти, което споделям напълно! Поздравления!
  • СТана ми мъчно,не за другоа за това, че някой много смело отричат истината и я помрачават.Аз ти се радвам
  • Благодаря за откровения коментар, Христо!Осъзнавам, че стихът не е перфектен, но е спонтанен израз на човешка признателност, каквато ние българите, би трябвало да изпитваме, към руския народ, пролял кръвта си за нашата свобода.
  • Стихотворението не блести с особени поетични качества, но за сметка на това е неподправено искрено, актуално и верно, за разликата от помиярските писания и подмазвачески бращолевения на "изтъкнати историци", каито само за няколко сребърника са говови да оплюят и себе си, нещо, което доста от тях вече и направиха.
    Браво, Жени!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...