3 мар. 2012 г., 19:00

Поклон за свободата ни, Русия!

800 0 4

Днес, предвестник мил на пролетта,
празнуваме Денят на нашта СВОБОДА.
Земята българска, с кръвта ви напоена,
превърна се в икона, в битки осветена.
Чело изправила, земята ни свещена,
да пребъде бе от Бог благословена.
Не бе напразна саможертвата ви, братя.
България възкръсна, заслужи свободата.
Безсмъртна, като Феникса роден от пепелта
в земята ни пулсира на жертвите кръвта.
Поклон за свободата ни, Русия мила,
завинаги сърцата наши покорила!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мнозина слагат знак за равенство между Русия и СССР. В това е и грешката им. Уважавайки политическите им виждания и степента на демократичност, бих могъл да ги разбера, но пред великата руска душа, могъщият език и невероятната култура на този народ - шапки долу! Благодарността е друго нещо. За някои тя е монета с две лица. На едното е изписана стойността, на другата - моралът. Стихът е много хубав и показва отношението ти, което споделям напълно! Поздравления!
  • СТана ми мъчно,не за другоа за това, че някой много смело отричат истината и я помрачават.Аз ти се радвам
  • Благодаря за откровения коментар, Христо!Осъзнавам, че стихът не е перфектен, но е спонтанен израз на човешка признателност, каквато ние българите, би трябвало да изпитваме, към руския народ, пролял кръвта си за нашата свобода.
  • Стихотворението не блести с особени поетични качества, но за сметка на това е неподправено искрено, актуално и верно, за разликата от помиярските писания и подмазвачески бращолевения на "изтъкнати историци", каито само за няколко сребърника са говови да оплюят и себе си, нещо, което доста от тях вече и направиха.
    Браво, Жени!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...