Mar 3, 2012, 7:00 PM

Поклон за свободата ни, Русия!

  Poetry » Civic
795 0 4

Днес, предвестник мил на пролетта,
празнуваме Денят на нашта СВОБОДА.
Земята българска, с кръвта ви напоена,
превърна се в икона, в битки осветена.
Чело изправила, земята ни свещена,
да пребъде бе от Бог благословена.
Не бе напразна саможертвата ви, братя.
България възкръсна, заслужи свободата.
Безсмъртна, като Феникса роден от пепелта
в земята ни пулсира на жертвите кръвта.
Поклон за свободата ни, Русия мила,
завинаги сърцата наши покорила!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мнозина слагат знак за равенство между Русия и СССР. В това е и грешката им. Уважавайки политическите им виждания и степента на демократичност, бих могъл да ги разбера, но пред великата руска душа, могъщият език и невероятната култура на този народ - шапки долу! Благодарността е друго нещо. За някои тя е монета с две лица. На едното е изписана стойността, на другата - моралът. Стихът е много хубав и показва отношението ти, което споделям напълно! Поздравления!
  • СТана ми мъчно,не за другоа за това, че някой много смело отричат истината и я помрачават.Аз ти се радвам
  • Благодаря за откровения коментар, Христо!Осъзнавам, че стихът не е перфектен, но е спонтанен израз на човешка признателност, каквато ние българите, би трябвало да изпитваме, към руския народ, пролял кръвта си за нашата свобода.
  • Стихотворението не блести с особени поетични качества, но за сметка на това е неподправено искрено, актуално и верно, за разликата от помиярските писания и подмазвачески бращолевения на "изтъкнати историци", каито само за няколко сребърника са говови да оплюят и себе си, нещо, което доста от тях вече и направиха.
    Браво, Жени!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...