8 sept 2023, 15:30

Поклонник

509 2 1

                                    Поклонник

 

 

Не се покланям аз на нищо чуждо,

че имаме си ние хубава родна страна.

Искам си нашето друго не ми е нужно,

горд българин съм с вдигната глава.

 

А някои се покланят на други страни,

забравили са те своята родна страна.

Отричат и хулят те братята си българи,

забравили за миналото, забравили рода.

 

А може би и неслучайно е това,

готови са на всички за облаги и пари.

Те биха продали родна майка и баща,

а децата им ги гледат и подражават уви!

 

Покланям се аз единствено пред Бога,

прекръствам се и навеждам своята глава.

Това е истината, без него аз не мога,

благодаря му за дарбата да пиша слова!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...