8 сент. 2023 г., 15:30

Поклонник

508 2 1

                                    Поклонник

 

 

Не се покланям аз на нищо чуждо,

че имаме си ние хубава родна страна.

Искам си нашето друго не ми е нужно,

горд българин съм с вдигната глава.

 

А някои се покланят на други страни,

забравили са те своята родна страна.

Отричат и хулят те братята си българи,

забравили за миналото, забравили рода.

 

А може би и неслучайно е това,

готови са на всички за облаги и пари.

Те биха продали родна майка и баща,

а децата им ги гледат и подражават уви!

 

Покланям се аз единствено пред Бога,

прекръствам се и навеждам своята глава.

Това е истината, без него аз не мога,

благодаря му за дарбата да пиша слова!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...