8 сент. 2023 г., 15:30

Поклонник

513 2 1

                                    Поклонник

 

 

Не се покланям аз на нищо чуждо,

че имаме си ние хубава родна страна.

Искам си нашето друго не ми е нужно,

горд българин съм с вдигната глава.

 

А някои се покланят на други страни,

забравили са те своята родна страна.

Отричат и хулят те братята си българи,

забравили за миналото, забравили рода.

 

А може би и неслучайно е това,

готови са на всички за облаги и пари.

Те биха продали родна майка и баща,

а децата им ги гледат и подражават уви!

 

Покланям се аз единствено пред Бога,

прекръствам се и навеждам своята глава.

Това е истината, без него аз не мога,

благодаря му за дарбата да пиша слова!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....