8.09.2023 г., 15:30

Поклонник

516 2 1

                                    Поклонник

 

 

Не се покланям аз на нищо чуждо,

че имаме си ние хубава родна страна.

Искам си нашето друго не ми е нужно,

горд българин съм с вдигната глава.

 

А някои се покланят на други страни,

забравили са те своята родна страна.

Отричат и хулят те братята си българи,

забравили за миналото, забравили рода.

 

А може би и неслучайно е това,

готови са на всички за облаги и пари.

Те биха продали родна майка и баща,

а децата им ги гледат и подражават уви!

 

Покланям се аз единствено пред Бога,

прекръствам се и навеждам своята глава.

Това е истината, без него аз не мога,

благодаря му за дарбата да пиша слова!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...