В тишината дочувам камбанен звън,
отварям очи, оглеждам своята стая -
моите близки плачат навън,
сякаш настъпил е края.
Не разбирам! Защо е тази мъка в техните души?
Защо лицата им са покрити с черни сълзи?
Защо гласът им тихо хрипти,
а гарванът черен над мене бди.
Опитвам се да мръдна, но съм прикован
към тази стая с дървени стени,
към това легло, с пирони от болка обкован,
аз страдам за изминалите дни. ...